"Когато се връща от Китай през 1295г., Марко Поло пише в книгата си нещо изключително интересно. По време на пътешествието си той забелязал, че народът там търгува с някакви странни хартийки. Първоначално китайците гледали с недоверие към новата валута, но Кублай хан задължил всички да използват хартиените пари, а неподчинилите се били осъждани на смърт. Владетелят не зависел от златото и среброто за парите си и това му дало изключителната власт да контролира икономиката на страната си, каквато никъде в Европа не съществувала.
Пътеписите на Марко Поло насърчили европейските банкери също да използват банкноти. Търговците вече не носели със себе си товари от различни монети, а само „разменна полица“, която получавали от банките. Тази хартийка инструктирала агента на банкера в друг град да плати на търговеца определена сума в съответната валута.
Банкерите давали от тези хартийки, които обещавали плащане и на тези, които оставяли монети, злато и сребро за съхранение в банката. След време хората започнали да разменят помежду си банковите полици, като по-удобен начин за директно плащане. През следващите векове това се превърнало в основната парична система, а хартийките – в пари. Така се появили банкнотите (bank-note – банка-бележка).
Въпреки всичко обаче, банкнотите продължили да бъдат свързвани със стойността си в злато и сребро или монети. През 16-ти век един йезуитски свещеник казал, че търговците и банкерите „имат толкова много трикове за нечестно забогатяване, че вече не можем да видим какво се случва в крайна сметка.“ До тогава тези трикове се свеждали главно до прикриването на лихвените заеми, понеже било грях според християнските учения. Времената обаче се променили, а с тях и ученията, така че банкерите вече можели открито да предлагат заеми. Тогава научили нов трик – как да създават пари от нищото и след това да ги дават назаем.
С хартиените пари в обръщение, хората рядко искали от банките да им се изплати златото, което са депозирали. Така банкерите осъзнали, че могат да дават повече заеми под формата на банкноти, отколкото имали злато, за да покрият стойността им. Лихвите от заемите били много по-големи от разходите по печатането на парите за тях, така че печалбите били огромни. Случвало се обаче клиентите да се усъмнят, че банката разполага с прекалено много пари и всички по едно и също време искали да им бъде върнато златото. Такова обаче нямало и това водело до колапс на банката, а клиентите губели всичките си пари. Всъщност това е явление, което наблюдаваме и днес."
Сайта е страхотен ! Поздравления на екипа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар