НАП възстановява ДДС по-бързо и без проверка

От 1 септември НАП ще възстановява без проверка ДДС на фирми, отговарящи на определени условия. Последните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс дадоха възможност облекченият ред за възстановяване на подоходен и местен данък да може да се прилага и за ДДС.

Задължително условие за облекчения ред е в месечната справка-декларация да е посочена валидна банкова сметка в лева, по която сумата да бъде възстановена. Затова от 1 септември в е-услугата за подаване на ДДС документи по интернет ще бъде дадена възможност в справките-декларации с декларирана сума за възстановяване фирмата да може да посочи и банкова сметка за превод на средствата. Близо 100% от фирмите подават месечните си декларации по ДДС по интернет, допълват още от НАП.

Опростената процедура по възстановяване на ДДС ще е достъпна  само за фирмите, които са определени от приходната администрация като ниско-рискови и при които не се налага извършване на прихващане с други изискуеми задължения. Това означава, че за да очакват своите пари по сметка без проверка, дружествата не трябва да имат също неплатени задължения към бюджета.

Агенцията оценява риска от неспазване на данъчното законодателство по утвърдени критерии, които се прилагат автоматично за всички задължени лица. Част от тях се отнасят до наличие на данни за участие в схеми за измами с ДДС. От НАП уточняват още, че конкретните критерии и тяхната тежест в оценката на исканията за възстановяване на ДДС без проверка, са служебна тайна.

Малко ме притесни служебната тайна, но съм оптимист, че ще се облекчи значително работата на счетоводството :)

Данъчно-осигурителен календар - 19.06.2016 - 25.06.2016

Подаване съгласно чл.11 ал. 2 от ЗСВТС на Интрастат декларации -пристигания/изпращания за месец май 2016 г., за новорегистрираните Интрастат оператори с възникнало текущо задължение.
20 юни 2016

Регистрирано лице по чл. 154 или чл. 156 от ЗДДС подава справка-декларация за доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават на територията на държава членка за предходното календарно тримесечие и внася дължимия данък.
20 юни 2016

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, върху получените, включително начислените и неизплатените или върху неначислени през месец Май възнаграждения, които се отнасят за труд, положен през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, с данните за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, чието недопускане или отстраняване от работа е обявено за незаконно с акт, който е влязъл в сила през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване върху допълнителни доходи от трудова дейност (например допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) начислени или изплатени след 25 май 2016 г., отнасящи се за труд положение 6 през месец април 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване върху допълнителни доходи от трудова дейност (например допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) начислени или изплатени през месец май 2016 г., отнасящи се за труд положен преди месец април 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през месец май за доходи от трудови правоотношения.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, с данните за месец май 2016 г. при полагащо се обезщетение на трудоустроено лице, на което не е предоста вена подходяща работа.

25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, с данните за месец май 2016 г. за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 1, 2 и 5 от Кодекса за социално осигуряване.

25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, за начислени или изплатени допълнителни доходи от трудова дейност за месец април 2016 г., които са начислени или изплатени след 25 май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения, за начислени или изплатени допълнителни доходи от трудова дейност за месец преди април 2016 г., които са начис лени или изплатени през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, върху получените, включително начислените и неизплатените или върху неначислени през месец Май възнаграждения, които се отнасят за труд, положен през месец май 2016 г.

25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, върху допълнителни доходи от трудова дейност (например допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) начислени или изплатени след 25 май 2016 г., отнасящи се за труд положен през месец април 2016 г.
25 юни 2016
(Първият ра ботен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, върху допълнителни доходи от трудова дейност (например допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати) начислени или изплатени през месец май 2016 г., отнасящи се за труд положен преди месец април 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, направени през месец май, когато пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец не е изплатен до 25 юни.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларация образец № 1 от самоосиг уряващите се лица с данните за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, които през месец май 2016 г. са възстановени на работа по реда, определен в специални закони.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатически служби по време на задграничния им мандат осигурителни вноски, отнасящи се за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на Декларация образец № 6 от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите за месец май 2016 г. задължителни осигурителни вноски.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на Декларация образец № 7 от лицата, за които през месец май 2016 г. е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване - лица, които не са осигурени на основание чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от закона.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, чието уволнение от работа е обявено за незаконно с акт, който е влязъл в сила през месец май 2016 г.

25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване:за лицата в неплатен отпуск през месец май 2016 г., които не са подлежали на осигуряване на друго основание.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за трудоустроените лица, на които през месец май 2016 г. се полага обезщетение, тъй като не им е предоставена подходяща работа.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, на които през месец Май 2016 г.е изплатено обезщетение за оставане без работа.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за самоосигуряващите се лица на авансово дължимите месечни осигурителни вноски за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за дъ ржавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за съпрузите на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и на регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност за месец май 2016 г .
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, които работят без трудови правоотношения върху изплатените възнаграждения през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за морските лица, за положения труд през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за лицата, които през месец май 2016 г. са били във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 и отпуск за осиновяване на дете от 2- до 5- годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване:за авансово дължимите здравноосигурителни вноски от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване – лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (самоосигуряващите се лиц а по смисъла на КСО) за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларация образец № 1 с код за вид осигурен 22,от самоосигуряващите се лица, които са пожелали да подадат еднократно декларацията, в случай, че се осигуряват само във фонд „Пенсии” за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, когато осигуряването е възникнало след 1 април 2016 г. и месец май 2016 г. е първия пълен календарен месец в осигуряване.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за работещите в чужбина по трудови или служебни правоотношения с български осигурител, които подлежат на задължително осигуряване по българското законодателство, осигурителни вноски, отнасящи се за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за лицата, които работят без трудови правоотношения върху изплатените възнаграждения през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване:за лицата, които през месец май 2016 г. са подлежали на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 5 т. 1 от Закона за здравното осигуряване (лица, които не са били осигурени на основание по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 от закона).
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларация образец № 1 от самоосигуряващите се лица, с данните за месец май 2016 г. за съпруг/съпруга, когато участва в упражняваната трудова дейност и по желание се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 20 16г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работили без трудови правоотношения, чиито възнаграждения са изплатени през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Подаване на декларации образец № 1 с данните за месец май 2016 г. от посредникът, компетентният български държавен орган, изпращащото ведомство за лицата по чл. 16, 17, и 17а от НООСЛБГРЧМЛ – изпратени на работа в чужбина от български посредник; работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи; съпруга/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне от работодателя на авансовия данък, удържан през предходния месец за доходи от трудови правоотношения.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне от работодателя на авансовия данък, определен по реда на чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ върху брутния размер на сумата от частичните плащания по трудови правоотношения, направени през предходен месец, ако пълният размер на начислените от работодателя доходи от трудово правоотношение за този месец не е изплатен до 25-о число на текущия месец.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, изпратени на работа в чужбина от български посредник, избрали да се осигуряват за фонд „Пенсии” и допълнително задължително пенсионно осигуряване за май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване: за лицата, работещи в международни органи или организации със съгласието на компетентните български държавни органи, избрали да се осигуряват за фонд „Пенсии” и допълнително задължително пенсионно осигуряване за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за морските лица за положения труд през месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Внасяне на осигурителните вноски за задължително здравно осигуряване: за служителите на Българската православна църква и други нормативно признати вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност за месец май 2016 г.
25 юни 2016
(Първият работен ден след 25 юни 2016г. е 27 юни 2016г.)

Адреси на офисите на НАП София-град

ТД на НАП София

Адрес:ул. „Аксаков“ № 21

Код:1000

Телефон:02/ 98593821;
Отдел "Обработка на плащания и задължения" -
02/ 9608865;
За регистрация по ЗДДС -
02/98596789;
02/98593399.

E-mail:td_sofia_grad@ro22.nra.bg

Офис Витоша

Адрес:бул. „Цар Борис III” 215

Код:1618

Телефон:02/ 9179124;
02/ 9179109

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Витоша

Офис Възраждане

Адрес:бул. „Димитър Петков” № 107

Код:1309

Телефон:02/ 812 00 13;
02/ 812 00 32

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Възраждане

Офис Изток

Адрес:бул.„Шипченски проход” 69А

Код:1574

Телефон:02/ 9703401;
02/ 9703586

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Искър, Изгрев, Слатина и Панчарево

Офис Илинден

Адрес:ул. „Билянини извори” №10, бл. 51А, вх. Б

Код:1309

Телефон:02/ 9217827;
02/ 9217826

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Илинден, Връбница и Обеля

Офис Красна поляна

Адрес:бул. „Възкресение” 1А

Код:1330

Телефон:02/ 8129107;
02/ 8129126

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Красна поляна

Офис Красно село

Адрес:бул. "Македония" №3 /в сградата на Фонд "Републиканска пътна инфраструктура";
сектор "Проверки" - бул. "Ал. Стамболийски" № 205 ет. 3

Код:1606

Телефон:02/ 9150461;
02/ 9150489

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Красно село

Офис Люлин

Адрес:бул.„Захари Стоянов” 15

Код:1336

Телефон:02/ 9211728;
02/ 9211765

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Люлин

Офис Младост

Адрес:бул. "Цариградско шосе" №111 /в сградата на Изпълнителна агенция "Държавна собственост" към Министерство на отбраната/

Код:1784

Телефон:02/ 9760446;
02/ 9760488

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Младост и Студентски

Офис Надежда

Адрес:ул. "Илиeнско шосе" №8 /в бившата административна сграда на ЗММ/

Код:1220

Телефон:02/8927637;
02/8376425

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Надежда и Нови Искър

Офис Оборище

Адрес:ул.„Силистра” 8

Код:1504

Телефон:02/ 9211846;
02/ 9211826

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Оборище

Офис Овча купел

Адрес:бул.„Цар Борис III” 136В

Код:1618

Телефон:02/ 8189856;
02/ 8189867

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Овча купел и Банкя

Офис Подуяне

Адрес:ул.„Константин Фотинов” 2

Код:1517

Телефон:02/ 9655873;
02/ 9655827

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Подуяне и Кремиковци

Офис Сердика

Адрес:бул.„Кн. Мария Луиза” 88

Код:1202

Телефон:02/ 8130612;
02/ 8130614

Обслужва клиентите с постоянен адрес в район Сердика

Офис Център

Адрес:ул.„Шести септември” 10

Код:1000

Телефон:02/ 98596360;
02/ 8106654;
02/ 8106648

Обслужва клиентите с постоянен адрес в районите Средец, Триадица и Лозенец

Информацията е взета от  сайта на НАП  на 06.юни.2016г.

Данъчно-осигурителен календар - 05.06.2016 - 18.06.2016

Данъчно-осигурителен календар - 05.06.2016 - 11.06.2016

Подаване на декларация образец № 3 с данните за месец май 2016 г. за лицата, които са здравно       осигурени за сметка на републиканския бюджет, с изключение на данните, подавани от Националния осигурителен институт.

      10 юни 2016

Деклариране на направените залози и данъка от организатори на хазартни игри и от оператори на телефонна или друга електронна съобщителна услуга за проведени през предходния месец хазартни игри, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга. Внасяне на този данък от операторите на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.
10 юни 2016

Данъчно-осигурителен календар - 12.06.2016 - 18.06.2016

Подаване съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗСВТС на Интрастат декларации - пристигания/изпращания за месец май 2016 г.
14 юни 2016

При вътрео бщностно придобиване на акцизни стоки по чл. 2, т. 4 от ЗДДС данъкът се внася от лицето, осъществило придобиването, в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който данъкът е станал изискуем.
14 юни 2016

Подаване на декларация за вътреобщностна доставка или вътреобщностно придобиване на ново превозно средство от нерегистрирани по ЗДДС лица и внасяне на данъка.
14 юни 2016

Подаване съгласно чл.10, ал. 1 от ЗСВТС на Уведомление за неподаване на месечни декларации за май 2016 г.
14 юни 2016

Подаване на VIES-декларация от регистрирано лице, което е извършило вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция (с изключение на получено авансово плащане (цялостно или частично) от посредник в тристранна операция) или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (включително получените авансови плащания), с място на изпълнение на територията на друга държава членка за данъчния период – месец май.
14 юни 2016

Подав ане на справка-декларация по ЗДДС, заедно с отчетни регистри и внасяне на дължимия ДДС за данъчния период - месец май.
14 юни 2016

Подаване на данни от сервизна фирма на фискални устройства за издадените свидетелства за регистрация на фискални устройства, за прекъсване и започване на сервизното обслужване, както и за получени уведомления за загубване, повреждане или унищожаване на свидетелството за регистрация на фискалното устройство през месец май.
15 юни 2016

Плащане на туристически данък за реализираните през предходния месец нощувки от лицата, предоставящи услугата „нощувка” в места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
15 юни 2016

Подаване на данни от производител/ вносител на фискални устройства за разчетени фискални памети през месец май.
15 юни 2016

Месечните авансови вноски за юни за корпоративния данък по Закона за корпоративното подоходно облагане.
15 юни 2016

Здравноосигурителният статус се формира по нови правила

За да се избегнат опитите за ползване на здравноосигурителни права без подадени декларации и заявления от осигурителите и самоосигуряващите се лица и без платени здравноосигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, в края на 2015 г. бяха приети допълнения в Закона за здравното осигуряване. Тези допълнения изрично регламентират начина за формиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Съгласно новата разпоредба на чл. 39, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване:„Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски“.

Това означава, че всякакви други декларации, документи и уведомления, подадени на основание на друг нормативен акт (например Кодекс на труда), вече няма да оказват влияние при определяне на здравноосигурителния статус на лицата. Така например, информацията от регистъра на уведомленията за сключени и прекратени трудови договори вече няма да служи като основание за определяне на даден месец като месец с или без данни за здравно осигуряване.

Промяна има и в начина, по който се определя здравноосигурителният статус за работещите без трудови правоотношения. Тоест, това са лицата, за които има подадена осигурителна декларация образец 1 с вид осигурен 14 - за работещи без трудови правоотношения. Според новите правила, когато дадено лице за конкретен месец получава единствено възнаграждение по без трудово правоотношение, месецът ще се отчита като месец със здравно осигуряване само, ако е изпълнено условието сумата от осигурителния доход (от всички осигурителни декларации образец 1 за съответния период, подадени с вид осигурен 14) да е по-голяма или равна на минималната работна заплата или 420 лв. на месец за 2016 г.

От НАП предупреждават, че при прилагането на новите правила за формиране на здравноосигурителния статус има опасност от април  някои граждани, които до този момент са ползвали права на здравноосигурени, без да са подадени съответните осигурителни декларации и да са платени вноски за тях, да се окажат с прекъснати здравноосигурителни права. От приходната агенция съветват своите клиенти да проверяват своя здравноосигурителен статус редовно и да внасят дължимите здравни вноски, за да могат да се възползват от безплатна медицинска помощ.

Повече информация, както и при възникнали въпроси относно промените в здравноосигурителното законодателство, клиентите на НАП могат да получат на телефона за информация на НАП 0700 18 700 на цената на един разговор за стационарни телефони и според тарифните планове за абонати на мобилни телефони, на интернет страницата на агенцията или в офисите на приходната администрация.

След много четене на закони и чакане на правилници за "данък уикенд" се натъкнах на една статия на в.Капитал в която експерт от счетоводно предприятие обяснява много леко и точно данъка и неговото същност. Давам линк към статията 

http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/12/22/2674699_qa_vsichko_koeto_triabva_da_znaete_za_danuk_uikend/ , 

както и самата статия :

"В края на ноември депутатите приеха, т.нар. данък уикенд. Така от 1 януари 2016 г. на фирмите ще им се налага да декларират пред НАП дали собствениците, мениджмънтът или служителите използват фирмени активи за лични цели. Те няма да си приспадат ДДС за времето, площта и километрите на тази част от движимите и недвижимите активи, които се използват за лични нужди. Данъчен кредит ще се удържа независимо от стойността и вида на стоката или услугата, както и за отдавна купени услуги. Пред "Капитал Daily" данъчните експерти на "Делойт България" отговарят на най-важните въпроси, свързани с данъка. Георги Симеонов е директор "Данъчна услуги", а Николай Илчев - мениджър "Данъчни услуги" в Делойт България. 

1. Какво представлява данък уикенд?

Георги Симеонов: Важно е да започнем с уточнение какви са съществуващите правила и в какво се състои промяната, т.нар. данък уикенд. Една от основните характеристики на ДДС е, че е данък върху крайното потребление, т.е. ДДС се дължи винаги и доколкото е налице крайно потребление. Този принцип се нарушава, когато е ползван данъчен кредит, а покупката се потребява за лични нужди.

Когато използваме стоки или услуги, които сме купили във връзка с бизнеса си за задоволяване на лични нужди, възникват практически затруднения да определим какво е съотношението между служебна и лична употреба. Именно облагането с ДДС на тази лична употреба стана известно под името данък уикенд. Всъщност това не е нова мярка и не е специфичен въпрос за България. Задължението за облагане с ДДС на безвъзмездната лична употреба на стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит, е законово изискване поне от влизането на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.

Същото изискване съществува във всичките 28 държави - членки на Европейския съюз. Има и еднозначна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса, според която са недопустими ситуации, при които данъчно задължени лица ползват правото на данъчен кредит за покупки, които впоследствие използват за лични нужди – т.е. за себе си (ако са физически лица) или за работници/служители. Според СЕС в подобни случаи се касае за крайно потребление и въпросните лица следва да бъдат третирани при равни условия с крайните потребители, които нямат право да приспаднат данъчен кредит.

Проблемът с данък уикенд е по-скоро комуникационен. Дълги години приходната администрация не предприемаше систематични действия да следи и санкционира личната употреба на стоки и услуги, за които фирмите са ползвали данъчен кредит.

Изведнъж в края на 2015 г. Министерството на финансите предложи въвеждане на строг контрол и отчетност на личната употреба. Даже в проекта за промени на Закона за ДДС, който не беше подкрепен от народните представители, се предвиждаше подаване на специални декларации във връзка с личната употреба. Такова изискване отиваше твърде далеч и застрашаваше правото на данъчен кредит на фирмите, което е недопустимо. При обсъжданията в Народното събрание беше даден ясен сигнал, че Министерството на финансите трябва внимателно да обмисли и да обсъди с бизнеса как да се променят правилата, за да се намалят времето и ресурсите, необходими за администрирането на тази мярка.

Такава дискусия обаче не се проведе, а вместо това Министерството на финансите предложи промени във формата на ДДС декларациите, в които изрично да се отбелязва личната употреба. Остана впечатлението, че при писането на правила не се взима предвид какви разходи ще възникнат за бизнеса. Например ако бъдат приети промените във формата на декларациите, всички бизнеси ще трябва да актуализират софтуера, с който ги изготвят, независимо дали при тях има лична употреба. Това е процес, който изисква време и средства. Въвеждането на такива промени в последните дни на годината прави на практика невъзможно за бизнеса да започне да ги прилага от 1 януари – т.е. освен цена като време и средства възниква и риск от глоби.

2. Кои фирми засяга новата мярка?

Николай Илчев: Промяната, която влиза в сила от 1 януари 2016 г., засяга всички регистрирани за ДДС фирми. Всички те ще трябва да изчисляват и плащат ДДС за безвъзмездна лична употреба от собствениците и служителите на стоки и услуги, за които е ползван данъчен кредит. Видно е, че приходната администрация ще фокусира все по-голямо внимание към личната употреба като начин за повишаване на приходите от ДДС в бюджета.

Най-засегнати от този фокус на НАП към личната употреба би трябвало да са лица, които ползват данъчен кредит за покупки като мобилни телефони и абонамент за тях, компютри, техника, леки автомобили и недвижими имоти, а реално ги използват и за лична употреба или други цели, различни от икономическата дейност на съответния бизнес. Сигналите от приходната администрация и Министерството на финансите са, че усилията им ще бъдат насочени именно към недобросъвестните лица. Такива често са малки бизнеси, чиито собственици са си купили джипове и апартаменти на името на фирмата, а ги използват предимно за лични нужди.

На практика обаче засегнати могат да бъдат всички лица и дружества, регистрирани за целите на ДДС. И при най-изрядния бизнес е практически неизбежно да има някакъв елемент на безвъзмездна лична употреба.

3. Какви ще са практическите проблеми за бизнеса? 

Георги Симеонов: Проблемите при облагането на личната употреба са няколко. Разчита се на регистрираните лица да декларират правилно размера на личната употреба и да заплатят ДДС за нея. Много е вероятно недобросъвестните лица да продължат да не плащат данък, като прикрият личната употреба чрез подправени документи – например изготвяне на пътни листове, които да посочват, че луксозен джип се използва изцяло за бизнес, докато реално по-голямата част е за лична употреба. От друга страна, добросъвестните бизнеси, при които личната употреба е вероятно поначало да е по-ограничена, ще трябва да отделят административен ресурс да определят размера на личната употреба, да я декларират и да платят ДДС.

Липсват ясни и конкретни указания как точно да се определи основата за облагане с ДДС при смесена употреба – за бизнес и за лични нужди. Например при смесената употреба на автомобил процентът на лично ползване може да се изчисли по няколко метода, които биха дали различен резултат – въз основа на изминатия пробег за лично ползване спрямо общия пробег през месеца или от гледна точка на времето, през което автомобилът е ползван за лични нужди, спрямо общото време на ползване.

В тази ситуация има голям потенциал за възникване на спорове с данъчната администрация по време на ревизии, като това се отнася не само за периодите след 1 януари 2016 г. Както вече споменахме, правилата за облагане на личната употреба важат още от 2007 г. Тъй като в много случаи е трудно да се определи и докаже какво точно е съотношението между лична употреба и използване за бизнес, ще се разчита на преценката на редовите данъчни инспектори да отделят недобросъвестните от изрядните фирми и да начислят допълнителни данъчни задължения само на първите. Опитът ни на данъчни консултанти показва, че в много случаи е вероятно данъчните инспектори да очакват от съответната фирма да докаже, че стоката или услугата се използва изцяло за бизнес цели. Често инспекторите искат до получат обем от доказателства, който не отчита начина на функциониране на един бизнес и е непосилен. Същевременно предоставените документи се отхвърлят като недостатъчни без особени мотиви. Опасявам се, че при липсата на разумни практически указания към данъчните инспектори има опасност изрядни бизнеси да станат жертви на произволни ревизионни актове.

Като цяло сме скептични, че приходната администрация ще е в състояние да направи ефективен подбор на лицата, при които има по-голям риск за недекларирана лична употреба и от които ще успее да донесе положителен ефект за бюджета, измерен като превес на събраните допълнителни данъчни постъпления над разходите за извършване на ревизии. Не на последно място трябва да отбележим, че безвъзмездната лична употреба е вероятно да се счита за доход на физическото лице, което се възползва. Така освен ДДС за личното ползване ще се дължат и осигуровки и личен данък.

4. Ако служител на фирмата ми ползва през уикенда за лични цели служебен лаптоп или автомобил, как отчитам това?

Николай Илчев: Ако сте ползвали данъчен кредит при закупуването на автомобила или лаптопа, фирмата ще трябва в края на всеки месец, в който има безвъзмездна лична употреба, да самоначисли и плати ДДС чрез издаването на документ, подобен на фактура (т.нар. протокол). Той трябва да бъде деклариран в ДДС декларацията за съответния месец.

В проект за промени в правилника за прилагане на Закона за ДДС е предложено да се въведе и специална клетка в месечната ДДС декларация, в която да се декларира отделно размерът на данъка, начислен за лична употреба. Така за НАП ще е по-лесно да наблюдава кои фирми декларират лична употреба и кои не. Възможно е в бъдеще това да бъде един от критериите, въз основа на който да се решава кои лица да бъдат ревизирани.

5. Изисква ли данъкът воденето на допълнителна документация?

Николай Илчев: Да. Освен протоколите за начисляване на ДДС, споменати преди малко, ще трябва да се правят изчисления на основата за облагане, които трябва да бъдат подкрепени с документи. В някои случаи тези документи така или иначе вече се изискват – напр. пътни листове за автомобилите, но в други ще трябва да се създават специално. Към този момент не са предвидени допълнителни документи за подаване в НАП на периодична основа. Все пак по време на ревизия данъчните инспектори могат да поискат документи от фирмата, с които да докаже размера или липсата на лична употреба.

6. Ще плащам ли повече ДДС и по каква формула ще се изчислява?

Георги Симеонов: Ако има лична употреба на стоки или услуги, за които фирмата е ползвала данъчен кредит, ще трябва да платите ДДС. Размерът на дължимия данък ще зависи от преките разходи във връзка с личната употреба. При определянето на преките разходи трябва да се отчита само съразмерна част от цената на придобиване на дълготрайни активи като примера с автомобила по-рано, като се приема, че те ще се ползват общо 5 години, а недвижимите имоти – 20 г. Ще се взима предвид само процентът от разходите, който съответства на личната употреба, ако стоките или услугите се използват едновременно и за икономическата дейност на фирмата. Размерът на дължимия ДДС ще е по-малък, колкото по-малък е процентът на лична употреба.

7. Какви са последствията, ако не спазвам новите изисквания?

Николай Илчев: Ако по време на ревизия данъчните инспектори констатират лична употреба, за която не сте платили или сте платили ДДС в по-малък размер, те ще ви начислят допълнителен данък и лихва за забавеното му плащане. Освен това могат да ви наложат и глоба."

НАП проверява 300 души на минимална заплата със скъпо имущество

Новина от 13 Януари 2016 от НАП 

Национална агенция за приходите проверява 300 души, които в последните години се осигуряват на минималния осигурителен доход, но едновременно с това са купили скъпо имущество като недвижими имоти и автомобили. Сред проверяваните има собственици на къщи в престижни райони и притежатели на луксозни лимузини.

От НАП припомнят, че всеки месец се извършва селекция на рискови физически лица, като анализът обхваща получаваните официални доходи и съпоставката им с данните за недвижимите имоти и превозни средства, които автоматично постъпват в НАП от полицията и общинските власти.

В случаите, в които няма логично обяснение за произхода на средствата за скъпите покупки инспекторите на НАП извършват проверки и ревизии, облагайки недекларирания доход за 5 години назад заедно с лихвите, а в случаите, в които сумата на укритите данъци е значителна, данните се изпращат на прокурор за търсене на наказателна отговорност. За укриване на данъци в особено големи размери Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 8 години.

Вече близо година от НАП ежемесечно търсят по телефона или се срещат лично с работници, чиито заплати са били в размер равен или близък до минималния осигурителен праг за съответната длъжност и са напуснали или са били уволнени. Целта на данъчните е да разберат при какви условия са работили служителите, докато са били наети, били ли са принудени да подпишат договор на по-ниско от реалното възнаграждение, за да се избегне плащане на данъци и осигурителни вноски, както и дали са забелязали при бившия работодател отклонения от данъчно облагане. Често напусналите работници разкриват схеми за укриване на данъци и осигуровки, като тези данни са в основата на  проверки и ревизии със значителни разкрития.

„Луксозните покупки без официални доходи са гарантирано грешен ход. Въпросът е не дали, а кога това ще бъде открито от НАП и ще трябва да се плащат данъци с лихвите за години назад. Разполагаме с надеждна система за оценка на имущество и доходи на гражданите и я използваме постоянно“, коментира по повод на проверките заместник-изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.